Празен лист попълвам с думи,

но думите мои нямат  сякаш  душа!

Не съм правилно тълкуван  ли?

Не съм ли от тази Земя ?

Прелиствам дните повтарящи.

Не виждат и те! Нищо нередно.

Не могат пак да върнат чувството изгарящо,

щом не е било чувство последно!

Празна бездна ли е реалността?

Кой ще сграбчи истината, падайки!

Кой ще оцелее в турбулентността?

Кой ще осъзнае разликата, даже страдайки?

Празен лист попълвам с думи,

Но думите мои нямат вече душа...

Нито тяло, само път към нечия чужда съдба!

Само  надежда за  нечие ново начало.

Нова страница за нечия нова душа!