Има взор...
Взирам се унило, безпрозоречно
празно, неподвижно уморено.
Знам, че има нейде взор далечен
към душите, зейнал неизмерно.
Сякаш е добавка към декора,
с вик на бъдещо пророчество,
сякаш с мъдър глас ме провокира,
в своя път по улица еднопосочна.
С взор на Моисей глъбинно пропадам,
тръгвам на поход - дълъг път избрала.
С цел мечтана - сияйно сияйна
или самоунищожителна - като на Ада.
По път равновесен и благоверен,
взор Орфеев със музика ме изведе,
по път с любов и добродетелност,
както Евридика - от Преизподнята.
празно, неподвижно уморено.
Знам, че има нейде взор далечен
към душите, зейнал неизмерно.
Сякаш е добавка към декора,
с вик на бъдещо пророчество,
сякаш с мъдър глас ме провокира,
в своя път по улица еднопосочна.
С взор на Моисей глъбинно пропадам,
тръгвам на поход - дълъг път избрала.
С цел мечтана - сияйно сияйна
или самоунищожителна - като на Ада.
По път равновесен и благоверен,
взор Орфеев със музика ме изведе,
по път с любов и добродетелност,
както Евридика - от Преизподнята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
