Имагинерно

27 мар. 2009 г., 12:57

Поэзия » Другая

520 0 2

Изстина чашата с кафе

(като ръцете ми - самотни птици)

разплакано, небето не чете,

а срича плахо в моите зеници.

Пропуснах - някак късогледо

(защото ми е мокро от дъжда)

да го попитам, лудо ли изглежда,

че не харесвам вече пролетта?

Изчезнаха ми мислите, а феите

(докато си лекуваха крилете),

се караха задружно със дъжда

и пречеха на слънцето да свети.

Не искам да съм фея наранена

дори в дъждовен, мрачен ден,

ще споделя кафето си със някой,

ако открие пролетта във мен...