Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
27.03.2009 г., 12:57 ч.

Имагинерно 

  Поезия » Друга
483 0 2

Изстина чашата с кафе

(като ръцете ми - самотни птици)

разплакано, небето не чете,

а срича плахо в моите зеници.

 

Пропуснах - някак късогледо

(защото ми е мокро от дъжда)

да го попитам, лудо ли изглежда,

че не харесвам вече пролетта?

 

Изчезнаха ми мислите, а феите

(докато си лекуваха крилете),

се караха задружно със дъжда

и пречеха на слънцето да свети.

 

Не искам да съм фея наранена

дори в дъждовен, мрачен ден,

ще споделя кафето си със някой,

ако открие пролетта във мен...

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??