Имах сърце... но преди
когато вярвах на думите,
а вървях дотук - без следи,
ръка за ръка със принудите.
Исках да бъда добра...
Дори във себе си не успях
и на парчета счупих света,
а в него до болка живях.
Търсих незримите граници,
но до сляпо издрасках очите
и се върнах нечиста - без навици,
пресушила наужким сълзите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены