3 янв. 2008 г., 10:10

Имах сърце... но преди

997 0 24
Имах сърце... но преди,
когато вярвах на думите,
а вървях дотук - без следи,
ръка за ръка със принудите.


Исках да бъда добра...
Дори във себе си не успях
и на парчета счупих света,
а в него до болка живях.


Търсих незримите граници,
но до сляпо издрасках очите
и се върнах нечиста - без навици,
пресушила наужким сълзите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разчувстваш..Натъжаваш..Въздействаш! Мога само да те поздравя за това. Стихът наистина е много тъжен, надявам се занапред да си по-весела и лъчезарна! Иначе много силно представяне...
  • Поздравления, Ели!!!
  • Много ми харесаха стиховете ти...И не плачи.Пожелавам ти истинска любов,която заслужаваш...Поздрав!!!
  • Много ви благодаря!
  • Липсваше ми.Дълго те нямаше.
    Поздрави за хубавия стих!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....