3 янв. 2008 г., 10:10

Имах сърце... но преди

995 0 24
Имах сърце... но преди,
когато вярвах на думите,
а вървях дотук - без следи,
ръка за ръка със принудите.


Исках да бъда добра...
Дори във себе си не успях
и на парчета счупих света,
а в него до болка живях.


Търсих незримите граници,
но до сляпо издрасках очите
и се върнах нечиста - без навици,
пресушила наужким сълзите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разчувстваш..Натъжаваш..Въздействаш! Мога само да те поздравя за това. Стихът наистина е много тъжен, надявам се занапред да си по-весела и лъчезарна! Иначе много силно представяне...
  • Поздравления, Ели!!!
  • Много ми харесаха стиховете ти...И не плачи.Пожелавам ти истинска любов,която заслужаваш...Поздрав!!!
  • Много ви благодаря!
  • Липсваше ми.Дълго те нямаше.
    Поздрави за хубавия стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...