3.01.2008 г., 10:10

Имах сърце... но преди

993 0 24
Имах сърце... но преди,
когато вярвах на думите,
а вървях дотук - без следи,
ръка за ръка със принудите.


Исках да бъда добра...
Дори във себе си не успях
и на парчета счупих света,
а в него до болка живях.


Търсих незримите граници,
но до сляпо издрасках очите
и се върнах нечиста - без навици,
пресушила наужким сълзите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разчувстваш..Натъжаваш..Въздействаш! Мога само да те поздравя за това. Стихът наистина е много тъжен, надявам се занапред да си по-весела и лъчезарна! Иначе много силно представяне...
  • Поздравления, Ели!!!
  • Много ми харесаха стиховете ти...И не плачи.Пожелавам ти истинска любов,която заслужаваш...Поздрав!!!
  • Много ви благодаря!
  • Липсваше ми.Дълго те нямаше.
    Поздрави за хубавия стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...