Имало едно време
Момичето, което търсеше сняг в планината...
намери само голи сиви чукари.
Тя толкова искаше
да види как снежинките
се гонят във въздуха,
че накрая самата тя стана облак и заваля.
Сърцето ѝ направи пирует
и изтупа върху планината
цялата събирана любов
от бял вълшебен прашец.
После един облак я прободе,
сърцето се сви от болка, но вместо да спре да вали... усили.
Никой не разбра,
защо натрупа сняг до кръста,
и хората не можеха да отворят
вратите на къщите си.
Никой не посмя и да попита,
а момичето просто изчезна.
Казват, че такова момиче няма.
Аз пък си мисля, че и да имаше,
никой нямаше да понесе
толкова много любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
