stel88 (Стеляна)
80 1791
30 июн. 2011 г., 23:01

Имам демон 

  Поэзия
1327 0 14

Спи, но не е нощ. 

Спи, защото няма очи.

Спи, защото не може да обича.

Сън, като смърт, без пулс, без дъх.

Събужда се, колкото да пренареди мебелите,

да смени тапетите

и с това си дело да остави нещо след себе си.

После пак заспива.

Няма ръце, за да прегръща.

Има глас, реве зад прозореца си.

Светът се ражда в главата му.

Назъбен, с дребни форми.

Понякога реди в него кули

и мисли, че е цар,

а всъщност господства в затвора си.

Не е на сцена, в жълта клетка е.

И пее песни за вчера.

Има пера, но не е птица

и от ангелите нищо не е взел.

Брули вятърът гнева му,

мисли, че е по-силен от тайфуните.

Потърква пръсти пред лицето ми,

пари ли иска, какво да му дам?

Този път ще си затворя очите

и ще му простя -

да простя на себе си,

това ще го убие.

 

 

 

© Стеляна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??