Имам демон
Спи, но не е нощ.
Спи, защото няма очи.
Спи, защото не може да обича.
Сън, като смърт, без пулс, без дъх.
Събужда се, колкото да пренареди мебелите,
да смени тапетите
и с това си дело да остави нещо след себе си.
После пак заспива.
Няма ръце, за да прегръща.
Има глас, реве зад прозореца си.
Светът се ражда в главата му.
Назъбен, с дребни форми.
Понякога реди в него кули
и мисли, че е цар,
а всъщност господства в затвора си.
Не е на сцена, в жълта клетка е.
И пее песни за вчера.
Има пера, но не е птица
и от ангелите нищо не е взел.
Брули вятърът гнева му,
мисли, че е по-силен от тайфуните.
Потърква пръсти пред лицето ми,
пари ли иска, какво да му дам?
Този път ще си затворя очите
и ще му простя -
да простя на себе си,
това ще го убие.
© Стеляна All rights reserved.
Нямаш вдъхновение?
