Имам птица във кафез
Имам птица във кафез
Задушница е днес,
а няма как да ти "гостувам".
Имам птица във кафез
и с нея тъжно си хортувам.
- Да те пусна ми се ще,
но след многото ти тук лета -
все тъй остана си дете -
как до мама ще летиш сега -
толкова далеч е Тя
и в кое ли е небе прибрана?
Крилете ти, да са цветя
и с тях да гушнеш Мама…
знам - ще чуе твойто сърчице,
кажи ù, че вече съм голяма,
сърцето мое - е на половини две -
едничката - за моето дете……..
другата – за Мама…,
че все по-бързо остарявам -
много мина, мъничко остана -
все по -до Теб се приближавам,
Мила Мамо - моя детска рана!
Мамо, ранена аз съм птица,
Крилете, никога не оздравяха -
раната промивам с по сълзица..
Мамо! откраднат Друм,
Мамо! Неживяна стряха….
Ренето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
