Имам път...
Имам път, който днес е Обичане,
с крайпътни нюанси на вярност,
от години с любов се изричаме
и се повтаряме до безкрайност.
Вземи ме, аз отдавна съм твоя,
ще ти бъда утеха след буря,
а болката, неизтекла с пороя,
ще отнема със нежна целувка.
Разкажи ми как си ме търсил,
припомни ми за първата среща,
тогава дните изглеждаха къси
и даже зимата беше гореща.
Тук сме и има ни - в заедност,
спасителен пояс в бурно море,
и крепи ме твоята раменност,
като пулс си в моето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
Иде ми кураж!!!Благодаря!
