Имам си рокля басмяна

20 дек. 2011 г., 13:38

Поэзия

1026 0 5

с цветенца върху поляна,

селска е тя... овехтяла,

ала е чистичка и е изпрана.

Тихо потрепва басмата

в крайчеца там, на полата,

вятърът щом заразказва

за обич или за омраза...

Нощем, когато луната

рони прашец от позлата,

сякаш светулки изгряват

там, на басмата в безкрая.

А Животът седи и се чуди:

- Брех, да му се не види,

за тази басма овехтяла

що ли тъй жално ми стана?

Живот е това, не разбира,

че в тази басмяна градина

диша поетът свободен

без потекло -„благороден”.