Имам време
985
0
23
Препусках дълго в бесен впряг,
пропускайки да се огледам,
подминах всичко. Носех много страх.
Все търсех без да те откривам.
Сега поспрях. Конете ми се умориха.
Отвързах ги, да пият изворна вода.
Очите им измих, за да прогледнат.
И не, не бързам! Вече нямам страх.
Накрай брега замръкнал бе завързан.
И в жажда стенеше. Не беше оседлан.
До теб се спрях. Назад не ще се върна!
И време имам за любов. Ще ти го дам!
18.10.2009
Jullie
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димитрова Все права защищены
