Имам време
977
0
23
Препусках дълго в бесен впряг,
пропускайки да се огледам,
подминах всичко. Носех много страх.
Все търсех без да те откривам.
Сега поспрях. Конете ми се умориха.
Отвързах ги, да пият изворна вода.
Очите им измих, за да прогледнат.
И не, не бързам! Вече нямам страх.
Накрай брега замръкнал бе завързан.
И в жажда стенеше. Не беше оседлан.
До теб се спрях. Назад не ще се върна!
И време имам за любов. Ще ти го дам!
18.10.2009
Jullie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
