23 сент. 2016 г., 17:31

Имейли

412 1 1

Супер!
Някак си е успокояващо, 
че съм една от десетките,
с които си пишеш!
Това драскане
по клавишите като котка
е много изнервящо!
Като дишане
във врата!
Като ровене в мозъка!
А пък исках да ме харесаш!

Да бе, да!
Щом разбереш същността ми,
ще избягаш далече!

 

Та докъде бяхме стигнали?
А! Разказвах за себе си.
Не много навътре,
(нали се сещаш?),
и без много подробности.
Исках леееекичко да те плъзна
да се разкриеш,
но ти се захвана 
за здравите корени
на безличната форма.
И ето! 
Знаех си!
С теб ще бъде различно!
С теб ще бъда различна!
Ще се чувствам удобно!
Ти за нищо не питаш!

 

Брей! Как ме караш 
да съм подробна
до неприличност!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...