Супер!
Някак си е успокояващо, 
че съм една от десетките,
с които си пишеш!
Това драскане
по клавишите като котка
е много изнервящо!
Като дишане
във врата!
Като ровене в мозъка!
А пък исках да ме харесаш!

Да бе, да!
Щом разбереш същността ми,
ще избягаш далече!

Та докъде бяхме стигнали?
А! Разказвах за себе си.
Не много навътре,
(нали се сещаш?),
и без много подробности.
Исках леееекичко да те плъзна
да се разкриеш,
но ти се захвана 
за здравите корени
на безличната форма.
И ето! 
Знаех си!
С теб ще бъде различно!
С теб ще бъда различна!
Ще се чувствам удобно!
Ти за нищо не питаш!

Брей! Как ме караш 
да съм подробна
до неприличност!