23 sept 2016, 17:31

Имейли

  Poesía » Otra
411 1 1

Супер!
Някак си е успокояващо, 
че съм една от десетките,
с които си пишеш!
Това драскане
по клавишите като котка
е много изнервящо!
Като дишане
във врата!
Като ровене в мозъка!
А пък исках да ме харесаш!

Да бе, да!
Щом разбереш същността ми,
ще избягаш далече!

 

Та докъде бяхме стигнали?
А! Разказвах за себе си.
Не много навътре,
(нали се сещаш?),
и без много подробности.
Исках леееекичко да те плъзна
да се разкриеш,
но ти се захвана 
за здравите корени
на безличната форма.
И ето! 
Знаех си!
С теб ще бъде различно!
С теб ще бъда различна!
Ще се чувствам удобно!
Ти за нищо не питаш!

 

Брей! Как ме караш 
да съм подробна
до неприличност!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....