ИМЕТО НА РОЗАТА
Часовникът безмълвно сред звезди се носи,
забравил пътя на луната да покаже,
засипва нощното небе със хиляди въпроси
и в хаоса открива ритъм нежен даже...
Роди нощта прекрасна музика потайна,
а времето, открило спомена безкрайно светъл,
превръща изгрева във песен дълготрайна -
как искам само хаосът да бъде наш свидетел!
Дали са звездни рози твойте две зеници,
а водопад от теменуги - твоите коси...
във слънчев изгрев полетели нощни птици?!
Най-истинската нежна роза, миличка, си ти!
16 април 2008
© Даниел Цокев Все права защищены
Поздрав от мен!