Nov 12, 2010, 10:45 AM

Името на Розата

  Poetry » Love
954 0 5

ИМЕТО НА РОЗАТА

 

 

 

Часовникът безмълвно сред звезди се носи,

забравил пътя на луната да покаже,

засипва нощното небе със хиляди въпроси

и в хаоса открива ритъм нежен даже...

 

Роди нощта прекрасна музика потайна,

а времето, открило спомена безкрайно светъл,

превръща изгрева във песен дълготрайна -

как искам само хаосът да бъде наш свидетел!

 

Дали са звездни рози твойте две зеници,

а водопад от теменуги - твоите коси...

във слънчев изгрев полетели нощни птици?!

Най-истинската нежна роза, миличка, си ти!

 

 

 

16 април 2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Цокев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...