radiola (Рада Димова)
176 3129
24 февр. 2013 г., 21:29

Импресии 

  Поэзия
598 0 6

 

 

                     На пристанището няколко женици в черно

                     очакваха мъжете и плетяха макраме...

                     Те взираха се в хоризонта и напевно

                     се молеха Мъжът им да се прибере...

 

                     Зададоха се лодки, пълни с прясна риба,

                     жените ги посрещнаха с любов и смях...

                     И всичко беше както трябва, само скривах,

                     че с бяла завист кротко завидях!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

                                              Някаква шарена Тасоска котка

                                              рисуваше знаци по пясъка...

                                              Самотата люлеех във лодка

                                              и попивах на синьото блясъка!

 

                                              Изкорубена, стара маслина

                                              бе подпряла небето над залива,

                                              вятър тихо през клоните мина

                                              и погали окото на залеза...

 

                                              И потънах в уютно Безвремие,

                                              в тази топла, солена греховност

                                              и се влюбих във теб до безумие -

                                              късче истина в свят на лъжовност!

 

 

 

 

© Рада Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??