Импресии
На пристанището няколко женици в черно
очакваха мъжете и плетяха макраме...
Те взираха се в хоризонта и напевно
се молеха Мъжът им да се прибере...
Зададоха се лодки, пълни с прясна риба,
жените ги посрещнаха с любов и смях...
И всичко беше както трябва, само скривах,
че с бяла завист кротко завидях!
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Някаква шарена Тасоска котка
рисуваше знаци по пясъка...
Самотата люлеех във лодка
и попивах на синьото блясъка!
Изкорубена, стара маслина
бе подпряла небето над залива,
вятър тихо през клоните мина
и погали окото на залеза...
И потънах в уютно Безвремие,
в тази топла, солена греховност
и се влюбих във теб до безумие -
късче истина в свят на лъжовност!
© Рада Димова All rights reserved.
