20 апр. 2012 г., 20:51

Импресия № 3

629 0 1

   

    Импресия № 3

 

По пладне облачни кълбета

натрупа Вятър изведнъж

и тъмно притъмня небето

преди да се превърне в дъжд...

 

Пробяга мълния внезапно

прониза тишината с гръм

и някак си невероятно

в мъгла изчезна оня хълм,

 

над който грееше до скоро

от слънце очертан харман

и весел светеше простора,

и птици стрелкаха се там...

 

...Настръхна Вятърът затихнал

на всеки клон в замислен щрих...

(...На Бурята ли се усмихна,

че лъхна с полъх първо тих?..)

 

Отпуснати висят надолу

тук- там останали листа...

Дърветата са още голи,

но вече с пролетна мъзга...

 

...Светът с предчувствия угрижен

в красива Лудост оживя,

когато Бурята задвижи

гигантските си духала

 

и с дързост дива и скандална

небето в миг презполови,

а с Ветровете моментално

понесе сухите треви...

 

...Размахал разгневен десница

от потъмнялото небе

Свети Илия* в колесница

подгонва огнени коне

 

и в миг светкавица проблясна

след нея бързо притъмня-

Стихията завихри бясна

и с едри капки заваля...

 

Как бързо опустя полето

укри се всяка жива твар

и падна доземи небето

от облачният си товар...

 

...О, Бурята е тъй приятна

понесла мълнии из път-

възбуждаща, невероятна

и страстна тръпка за Духът,

 

а подир първата уплаха

щом Демоните яхнеш сам-

избираш си: небе за Стряха

и Буря за молитвен Храм!..

 

 

02.04.2011.        д-р Коста Качев

Панагюрище

                                           

*в българската митология светкавиците

са от колесницата и конете на свети Илия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...