Импресия
Има ли песен без музика...
Има ли смях без усмивки...
Има ли свят без светлина...
Има ли болка без радост...
и да има, няма да е съвършенната
музика, усмивка, светлина и радост.
Всяко нещо си има криво огледало
и в него търси изгубените образи
на красивото.
Всяко нещо има ограничения,
които се преодоляват само от ума
и сърцето.
Ти си аз и аз съм ти,
атоми сме от Вселената,
гравитираме около орбитата си
и търсим вакуум.
Ти и аз сме пътища недоизвървени
и лица без очертания,
чертаем с пръсти картини
и сме и бели, и черни.
Аз не те познавам, само те търся,
знам, че някъде те има,
ти не ме познаваш, може би ме търсиш
и всичко се заплита в противоречие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
