29.09.2011 г., 12:37 ч.

Импресия 

  Поезия » Философска
460 0 4

Има ли песен без музика...

Има ли смях без усмивки...

Има ли свят без светлина...

Има ли болка без радост...

и да има, няма да е съвършенната

музика, усмивка, светлина и радост.

Всяко нещо си има криво огледало

и в него търси изгубените образи

на красивото.

Всяко нещо има ограничения,

които се преодоляват  само от ума

и сърцето.

Ти си аз и аз съм ти,

атоми сме от Вселената,

гравитираме около орбитата си

и търсим вакуум.

Ти и аз сме пътища недоизвървени

и лица без очертания,

чертаем с пръсти картини

и сме и бели, и черни.

Аз не те познавам, само те търся,

знам, че някъде те има,

ти не ме познаваш, може би ме търсиш

и всичко се заплита в противоречие.

 

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах разсъжденията ти. Добре дошла. Привет и от мен.
  • "Ти си аз и аз съм ти,

    атоми сме от Вселената,

    гравитираме около орбитата си

    и търсим вакуум."

    Интересно! Добре дошла и пиши!!!

  • Страхотно начало, Ваня!
    Добре дошла и успех!
  • Добре дошла!Мен също така ме посрещнаха.Хубаво е,че дори да не пишете,можете да се радвате на великолепна поезия.Аз така правя.А стихотворението Ви ми хареса!Но аз не пиша оценки,защото не се чувствам достатъчно компетентен.
Предложения
: ??:??