5 февр. 2020 г., 15:02

Импулси

1.2K 1 0

Вятър през завивката те буди,
твоята любов до теб завит е.

Кръвните пътища са пълни,
меко гъделичкат ти гърдите.
Пътуват вътре магичните импулси,
като листенцата малки, луди.

 

Отвън тичат мусони,
надигат големите дървета.
Клатят здраво всичките корони,
стволове не пущат си гората.
Здрави корените в свойте цървули,
не ще ги изровят от земята.

 

Зора иде в полето,
отваря на момъка очите.
Поема деня по калето,
както в съзнанието мечтите.
Картината е вече пълна,
щом цветове отразят лъчите.

 

Пеят без вятъра цветята,
спокойно е течението речно. 
Тиха е в свойта реч гората,
без думи е селото вечно.
Леко се клати тревата, 
щом лъхне Малък Сечко.

 

В жега дневна тръгнал е човека, 
не един а всички по света.
Слънцето обиколи полека,
дойде залез с него и нощта.
В студ вятър пак отеква,
момъкът подава ти ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Сираков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...