…Импулсивно
Тежи върху клепачите съня,
отдавна мръкна.
Нима отново ще заспя?
А утре пак ли ще съм будна?
Часът преваля…
Вече два е…
А музиката в мен звучи
и ехото й в стаята се носи,
в стаята, пропита с полумрак.
Преваля два…
А пак сама съм…
Ще мога ли отново с теб да споделя съня си?
Ще мога ли в тебе да се сгуша
и да рисувам с пръсти по гърба ти
деня ни, слънцето и птиците,
дъгата и ромона на падаща вода,
луната и звездите?
Ще мога ли вместо приспивна песен
тихо да ти шепна:
Липсваш ми! и
Още те обичам!?
Преваля два…
Сънят очите ми затвори…
А казват, че утрото по-мъдро от нощта било…
Не ми се спори.
Но когато утре очите си
за новия живот отворя,
отново да те имам, Обич моя!
13 август 2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
