25 мар. 2008 г., 21:56

In memoriam

805 0 8

Абсурдната ни обич остана недовършена...
Стремително започна, в безсилие се счупи.
Протезите свалихме, надеждите прекършихме.
А болка непоканена ехидничко се трупа...

Набъбнаха въпросите - излишни многоточия.
А отговорът стана досадна отживялост.
Уж бе любов-светкавица, а грозно се проточи.
Напразно я обдишвахме - клинично бе умряла.

Тогава я положихме грижливо в катафалка.
С цветя я обградихме, с Пилатовски въздишки.
И шапките свалихме.
... А всъщност - беше жалка...

На некролога прашен виси куплет излишен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...