25.03.2008 г., 21:56

In memoriam

802 0 8

Абсурдната ни обич остана недовършена...
Стремително започна, в безсилие се счупи.
Протезите свалихме, надеждите прекършихме.
А болка непоканена ехидничко се трупа...

Набъбнаха въпросите - излишни многоточия.
А отговорът стана досадна отживялост.
Уж бе любов-светкавица, а грозно се проточи.
Напразно я обдишвахме - клинично бе умряла.

Тогава я положихме грижливо в катафалка.
С цветя я обградихме, с Пилатовски въздишки.
И шапките свалихме.
... А всъщност - беше жалка...

На некролога прашен виси куплет излишен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...