In memoriam
N MEMORIAM
На Вежен Димитров
Мълчи палитрата. Мълчи статива.
Въздишат – недовършени платна.
Художникът е тук… Сега почива.
Танцуват светлосенки. Тишина!
Дъгата е преплетена в шевица.
Безкраят плиска слънчев водопад.
От мълния се ражда вик на птица.
Звъни сълза. Проблясва звезден цвят.
Художникът… Защо се бави само?
Цигара, недопушена, дими...
Остави ни с изкуството голямо,
да бъдем – както винаги… Сами.
Поспри очи! Послушай как пулсира
в божествените багри Любовта...
Живот е всеки щрих – миг от Всемира.
Пред теб, Сърце, безсилна е смъртта!
Щом виното – и спомена удави,
Приятелю, при нас върни се ти.
И нека пеят чашите: Наздраве…
Да се помолим – Бог да ни прости!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Стаменова Все права защищены
