1.07.2011 г., 10:05

In memoriam

1.6K 0 3

N MEMORIAM

 

На Вежен Димитров

Мълчи палитрата. Мълчи статива.
Въздишат – недовършени платна.
Художникът е тук… Сега почива.
Танцуват светлосенки. Тишина!

Дъгата е преплетена в шевица.
Безкраят плиска слънчев водопад.
От мълния се ражда вик на птица.
Звъни сълза. Проблясва звезден цвят.

Художникът… Защо се бави само?
Цигара, недопушена, дими...
Остави ни с изкуството голямо,
да бъдем – както винаги… Сами.

Поспри очи! Послушай как пулсира
в божествените багри Любовта...
Живот е всеки щрих – миг от Всемира.
Пред теб, Сърце, безсилна е смъртта!

Щом виното – и спомена удави,
Приятелю, при нас върни се ти.
И нека пеят чашите: Наздраве…
Да се помолим – Бог да ни прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стаменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те! Много дълбоки чувства по загубата на приятел,но поне той е тук с картините си а това е малка утеха за хората които са го обичали.
  • Наистина силно, много силно посвещение!
    Поздравявам те!
  • Поклон! Много силен стих си написала !!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....