In memoriam
...И ще помоля вятъра да ми прости,
че си отивам без да го погаля...
че не докоснах нежните треви
и че живях във изневяра.
На себе си изневерил
(на минало и на надежда),
безлуние в душата ми кълни
и черен мак
в очите ми се вглежда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены