17 янв. 2012 г., 13:46

Ин мемориам

1.7K 0 7

ИН МЕМОРИАМ

                                 на Наню Нейков

 

Приятелю, не ставай да ни срещнеш.

При теб дойдохме за последен път.

Да те изпратим на брега насрещен,

зад който вече няма край светът.

 

Прости ни за случайните обиди,

от думи или жестове дори.

Сам знаеше - животът е корида,

в която всеки може да сгреши.

 

И нека там, в отвъдното, дано да

допишеш своя истински роман.

Ти тук живя докрай на полза роду,

с отворена за всеки топла длан.

 

Приятелю, недей ни казва сбогом.

Сбогуваме се ние. Не и ти.

Ти вече си приседнал там, до Бог-а,

и молиш го, на нас да ни прости.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...