Индианецът

Възседнал своя кон горд воина,

в едната ръка с лък а в другата стрела.

Изправил гордо той своята глава,

а на черната му дълга коса корона от пера.

Роден и израснал от малък в прерията,

със своето племе апачи, препускал на воля.

Гонели стотиците бизони да осигурят храна,

живеели в Америка на своята родна земя.

. 

Но дошъл белият човек с пушка в ръка,

прекосили много хора "Голямата вода".

С коренните жители те повели борба,

взели им земята и тяхната прехрана.

Тогава индианците защитили своята земя,

борба за своята жена, дете, майка и баща.

Белият човек това никога не го разбра,

взе земята им и ги изпрати в резервата.

Голямата мечка, воина там не издържа,

на лошата храна и на белите омразата.

Яхна мустанга и препуснаха към прерията,

със своят син Малката мечка избягаха.

И стояха двамата червенокожи син и баща,

възседнали конете на върха на планина.

Разказваше бащата на сина за техните братя,

за тяхната борба и нерадостната им съдба.

В очите на момчето имаше много тъга

и една сълза се спусна по лявата му страна.

Воините никога не плачат запомни, момче,

те се борят и побеждават с каменно лице!