28 дек. 2013 г., 07:32  

Инес

756 0 3

Днес отново чакам те и вярвам

в твоето завръщане, Инес!

Тук стоя, побит на тротоара,

залезът разгръщам с интерес.

 

Златото си там, по върховете

слънцето ни шедро разпиля.

Лъч последен пална във небето

облаците,  в блока по стъкла.

 

Бавно тъмнината се притули

в малкото очакващо градче

и обви в копринени пашкули

къщите, със мен скърбящи, че

 

нямаше те днес със автобуса,

няма да пристигнеш и нощес.

Свила се душата ми, в покруса

шепна твойто име, о, Инес!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...