Днес отново чакам те и вярвам
в твоето завръщане, Инес!
Тук стоя, побит на тротоара,
залезът разгръщам с интерес.
Златото си там, по върховете
слънцето ни шедро разпиля.
Лъч последен пална във небето
облаците, в блока по стъкла.
Бавно тъмнината се притули
в малкото очакващо градче
и обви в копринени пашкули
къщите, със мен скърбящи, че
нямаше те днес със автобуса,
няма да пристигнеш и нощес.
Свила се душата ми, в покруса
шепна твойто име, о, Инес!...
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
