Инес
Днес отново чакам те и вярвам
в твоето завръщане, Инес!
Тук стоя, побит на тротоара,
залезът разгръщам с интерес.
Златото си там, по върховете
слънцето ни шедро разпиля.
Лъч последен пална във небето
облаците, в блока по стъкла.
Бавно тъмнината се притули
в малкото очакващо градче
и обви в копринени пашкули
къщите, със мен скърбящи, че
нямаше те днес със автобуса,
няма да пристигнеш и нощес.
Свила се душата ми, в покруса
шепна твойто име, о, Инес!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
