18 сент. 2022 г., 14:08  

Инфаркт

655 0 0

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

ИНФАРКТ

 

Куплет:

Тази вечер някакъв Герой

ми чупи стойки бил ми батко

героите се помнят дълго

но пък живеят твърде кратко.

И стиска ли ти да ме пробваш

да си с мен до късно през ноща

наясно ли си, че ще мога

твойте лагери да разтопя.

 

Припев:                                                                                                                                                                                    Сърцето ти ще се озори, щом свършиш ще си пред инфаркт,

но нека мина аз отгоре, а пък ти почивай после пак.

 

Куплет:                                                                                                                                                                                                Само втори рунд и ти си аут 

а ни чака много дълга нощ

грабвай телефона си Герой

и бързо викай Спешна помощ.

Сега защо се бавят тия

иска ти се да останеш жив

но стане ли белята зная

че поне отиваш си щастлив.

 

Припев:                                                                                                                                                                                          Душата ти ще се озори, щом свършиш ще си пред инфаркт,

защо не чу какво говоря, ти сега почивай после пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Анастасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...