Инфрачервена, ултравиолетова...

26 окт. 2014 г., 09:02

Поэзия

382 0 2

Голяма болка е да осъзная,

че съм на долното стъпало.

Преселено от слепи

без капчица представа,

че са в основа на безкрайна стълба.

И от безочливи лъжци,

внушаващи фалшиво самочувствие,

повтарящи, че цялото величие

се крие във търбуха пълен

и креватното обичане.

А аз съм необяснима странност,

инфрачервена,ултравиолетова,

самотен цвят

извън палитрата от цветове.

Висока е на различието цената,

макар със себе си

по своему да съм щастлива.

Посредствеността и плиткоумието

са вятърните мелници,

които ме издухват във праха.

Безброй са раните от перките

в душата ми.

Опитвам се успешно да живея

без съпричастност,

във пренаселен свят незабелязана,

със прелетната свобода на птица,

с надежда- да покълнат

мечтите ми орязани.

До край съм уморена от усилия.

Приемам парадокса да съм тук сега,

но не съзнавам смисъла на тая драма.

С какво направих по-добър света,

щом съм без роля в театралната програма?!