Инфрачервена, ултравиолетова...
Голяма болка е да осъзная,
че съм на долното стъпало.
Преселено от слепи
без капчица представа,
че са в основа на безкрайна стълба.
И от безочливи лъжци,
внушаващи фалшиво самочувствие,
повтарящи, че цялото величие
се крие във търбуха пълен
и креватното обичане.
А аз съм необяснима странност,
инфрачервена,ултравиолетова,
самотен цвят
извън палитрата от цветове.
Висока е на различието цената,
макар със себе си
по своему да съм щастлива.
Посредствеността и плиткоумието
са вятърните мелници,
които ме издухват във праха.
Безброй са раните от перките
в душата ми.
Опитвам се успешно да живея
без съпричастност,
във пренаселен свят незабелязана,
със прелетната свобода на птица,
с надежда- да покълнат
мечтите ми орязани.
До край съм уморена от усилия.
Приемам парадокса да съм тук сега,
но не съзнавам смисъла на тая драма.
С какво направих по-добър света,
щом съм без роля в театралната програма?!
© Диана Кънева All rights reserved.
