23 янв. 2020 г., 11:51

Интересен код

733 0 2

Знам,че отново няма да ти пука,

 

затова ще ти го кажа през сълзи.

 

Убита, аз...лежа

 

и нещастието покрай мене пак пълзи.

 

Пак сред нищо,повалена.

 

Нищо,нищо в мене вече не гори.

 

Изчезна сякаш цялата вселена,

 

погледът ми замъглява се дори.

 

Казват уж минава

 

Цигара след цигара,

Първо,второ си наливам,

Работата..Не помага.

 

Убита,аз...лежа, тук?

 

И гробна тишина мълчи.

 

Пак не чувам звук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмигюл Хаджиеминова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...