23 янв. 2020 г., 11:51

Интересен код

730 0 2

Знам,че отново няма да ти пука,

 

затова ще ти го кажа през сълзи.

 

Убита, аз...лежа

 

и нещастието покрай мене пак пълзи.

 

Пак сред нищо,повалена.

 

Нищо,нищо в мене вече не гори.

 

Изчезна сякаш цялата вселена,

 

погледът ми замъглява се дори.

 

Казват уж минава

 

Цигара след цигара,

Първо,второ си наливам,

Работата..Не помага.

 

Убита,аз...лежа, тук?

 

И гробна тишина мълчи.

 

Пак не чувам звук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмигюл Хаджиеминова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...