23.01.2020 г., 11:51

Интересен код

729 0 2

Знам,че отново няма да ти пука,

 

затова ще ти го кажа през сълзи.

 

Убита, аз...лежа

 

и нещастието покрай мене пак пълзи.

 

Пак сред нищо,повалена.

 

Нищо,нищо в мене вече не гори.

 

Изчезна сякаш цялата вселена,

 

погледът ми замъглява се дори.

 

Казват уж минава

 

Цигара след цигара,

Първо,второ си наливам,

Работата..Не помага.

 

Убита,аз...лежа, тук?

 

И гробна тишина мълчи.

 

Пак не чувам звук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмигюл Хаджиеминова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...