Знам,че отново няма да ти пука,
затова ще ти го кажа през сълзи.
Убита, аз...лежа
и нещастието покрай мене пак пълзи.
Пак сред нищо,повалена.
Нищо,нищо в мене вече не гори.
Изчезна сякаш цялата вселена,
погледът ми замъглява се дори.
Казват уж минава
Цигара след цигара,
Първо,второ си наливам,
Работата..Не помага.
Убита,аз...лежа, тук?
И гробна тишина мълчи.
Пак не чувам звук.
© Исмигюл Хаджиеминова All rights reserved.