Знам,че отново няма да ти пука,
затова ще ти го кажа през сълзи.
Убита, аз...лежа
и нещастието покрай мене пак пълзи.
Пак сред нищо,повалена.
Нищо,нищо в мене вече не гори.
Изчезна сякаш цялата вселена,
погледът ми замъглява се дори.
Казват уж минава
Цигара след цигара,
Първо,второ си наливам,
Работата..Не помага.
Убита,аз...лежа, тук?
И гробна тишина мълчи.
Пак не чувам звук.
© Исмигюл Хаджиеминова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
