10 окт. 2007 г., 22:51

Интернетна история

807 0 6

Ти не знаеш как изглеждам -
помилва те моята душа.
В очите на друга поглеждаш
и пак виждаш друга жена.


Мъжко сърце, лъжовно,
по всяка химера търчиш,
Мъжко сърце, греховно,
само с илюзии летиш!


Ти не знаеш да обичаш -
теб неизвестното те зове.
Голи думи изричаш -
тясно е твоето небе.


Мъжко сърце, невярно,
твои са всички жени.
Мъжко сърце, безмерно,
пълно си ти със лъжи.


Как да си дам душата
на твоето мъжко сърце -
та ти ми разказа играта
със своите дребни игри!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Маги, утре, мила - днес вече пуснах публикация и си изчерпах лимита.Виж си пощата, пратих ти покана. А притчата ще е в разказите. Не тъгувай, Поетесо, светът е твърде тесен, за да се изгубим
  • Чакам притчата ,миличка, като знам , че си толкова далече,
    ми става още по мъчно , че не можахме да се видим, с обич.
  • При всяка една среща, дали в реала, във виртуала, или в мислите ни само, се отдава част от душата...И от това, ТЯ само се обновява...
    Маги, мила, та ти самата си такова слънчице, което нито един облак не може да скрие или затъмни...Някой ден ще ти разкажа чудна притча на тази тема, обещавам!!!
    Благодаря ви, че се отбивате тук! С цялата ми обич!
  • Много оригинален и хубав стих!Поздрав!
  • И във виртуалния,и в реалния свят боли когато ти изневерят,защото изневярата е едно предателство.Доброто от цялата история е, че се е получило едно сполучливо стихотворение.Поздрав!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....