Oct 10, 2007, 10:51 PM

Интернетна история

  Poetry
808 0 6

Ти не знаеш как изглеждам -
помилва те моята душа.
В очите на друга поглеждаш
и пак виждаш друга жена.


Мъжко сърце, лъжовно,
по всяка химера търчиш,
Мъжко сърце, греховно,
само с илюзии летиш!


Ти не знаеш да обичаш -
теб неизвестното те зове.
Голи думи изричаш -
тясно е твоето небе.


Мъжко сърце, невярно,
твои са всички жени.
Мъжко сърце, безмерно,
пълно си ти със лъжи.


Как да си дам душата
на твоето мъжко сърце -
та ти ми разказа играта
със своите дребни игри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Маги, утре, мила - днес вече пуснах публикация и си изчерпах лимита.Виж си пощата, пратих ти покана. А притчата ще е в разказите. Не тъгувай, Поетесо, светът е твърде тесен, за да се изгубим
  • Чакам притчата ,миличка, като знам , че си толкова далече,
    ми става още по мъчно , че не можахме да се видим, с обич.
  • При всяка една среща, дали в реала, във виртуала, или в мислите ни само, се отдава част от душата...И от това, ТЯ само се обновява...
    Маги, мила, та ти самата си такова слънчице, което нито един облак не може да скрие или затъмни...Някой ден ще ти разкажа чудна притча на тази тема, обещавам!!!
    Благодаря ви, че се отбивате тук! С цялата ми обич!
  • Много оригинален и хубав стих!Поздрав!
  • И във виртуалния,и в реалния свят боли когато ти изневерят,защото изневярата е едно предателство.Доброто от цялата история е, че се е получило едно сполучливо стихотворение.Поздрав!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...