19 июн. 2008 г., 15:48

Интерпретация

Поэзия

902 0 19

                                                            "Няма го Майстора, Маргарита.
                                                              Няма да има притча."
                                                                                     М. Башева

"Никой съм - от дома на скръбта" -
каза Майсторът тихо.
Седна до него, склони глава
и мило му се усмихна.
Ниска стена бели лалета
пред вас разкъсваше мрака.
Луда нежност обзе те.
Ласката му зачака.
Не трепна даже, нито попита
японски камелии дали обичаш...
Не е този Майстора, Маргарита.
Нито е същата притчата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Може би не е Майстора, но пък така е трябвало, пътя и да мине от там!
Чудесен стих, Ваня!

2008-06-22T11:47:01+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Много, много, много...

2008-06-20T15:10:34+03:00
ma4enka (Мария Костова)

Вълнуващ стих-с идеята,с художествената форма!Браво!

2008-06-20T14:53:01+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много добро!
Браво, Ванюша!

2008-06-20T11:38:51+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Не е този Майсторът, Маргарита...
Не всяка Маргарита намира своя Майстор,
не всички Майстори се влюбват в Маргаритите ...

и - харесах си го, много!!!

2008-06-20T09:51:05+03:00