Интригата
Интригата дойде на гости,
похлопа на моята врата.
Докосна с мръсни пръсти -
избелената ми душа.
Развя тя своята коса -
коса от клюка и кавга.
Изписа вежди с лекота
и сложи ангелски крила.
Нишки от лъжите си плете
истина с лъжа преплита.
От ума ми тихичко краде
и забива ми плесница.
Интригата е днес кралица,
къпе се в човешка суета.
Вкарва те във своята матрица,
смазва нечия добра душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Димова Все права защищены
