16 апр. 2021 г., 00:40

Интригата

611 3 9

Интригата дойде на гости,
похлопа  на моята врата.
Докосна с мръсни пръсти -
избелената ми душа.

Развя тя своята коса -
коса от клюка и кавга.
Изписа вежди с лекота
и сложи ангелски крила.

Нишки от лъжите си плете
истина с лъжа преплита.
От ума ми тихичко краде
и забива ми плесница.

Интригата е днес кралица,
къпе се в човешка суета.
Вкарва те във своята матрица,
смазва нечия добра душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Жени! Даа, рано или късно винаги лъсва под перушината!🙂
    Зиги, радвам се, че се спря! 🙂
  • Роси, много хубаво стихотворение на интересна тема, точно си описала този феномен! Интригата, къпеща се в човешка суета с коса от клюки. Ако хората можеха малко да си смирят егото и да са по-добронамерени сигурно щеше да й е трудно на интригата да краде. Много ми хареса творбата ти! 😊 Поздравления!
  • Колкото и да изглеждат ангелски крилата не може да те заблуди, нали... накрая окапват до голо и разбираш... хубав стих, Роси
  • За мен е удоволствие да ви видя тук, Младен! Благодаря!
    Ирка, кихам от този прах и имам алергия към него! 🙂 Благодаря ти! ⚘
    Деа, усетя ли я... бягам като дявол от тамян.❤
    Генек, прав си! За съжаление обаче има и мъже плетящи интриги.
    Юри, така е ! " Който копае гроб другиму, сам пада в него! "😊
  • Роси! 😊
    Интриганти, страшно много
    има в тоя кофти свят.
    Те се пържат в собствен огън!
    И по нашите не спят!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...