Интригата дойде на гости,
похлопа на моята врата.
Докосна с мръсни пръсти -
избелената ми душа.
Развя тя своята коса -
коса от клюка и кавга.
Изписа вежди с лекота
и сложи ангелски крила.
Нишки от лъжите си плете
истина с лъжа преплита.
От ума ми тихичко краде
и забива ми плесница.
Интригата е днес кралица,
къпе се в човешка суета.
Вкарва те във своята матрица,
смазва нечия добра душа.
© Росица Димова All rights reserved.
Зиги, радвам се, че се спря! 🙂