Интригата
Интригата дойде на гости,
похлопа на моята врата.
Докосна с мръсни пръсти -
избелената ми душа.
Развя тя своята коса -
коса от клюка и кавга.
Изписа вежди с лекота
и сложи ангелски крила.
Нишки от лъжите си плете
истина с лъжа преплита.
От ума ми тихичко краде
и забива ми плесница.
Интригата е днес кралица,
къпе се в човешка суета.
Вкарва те във своята матрица,
смазва нечия добра душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
