12 мар. 2011 г., 11:12

Ирина 

  Поэзия » Любовная
1048 0 0
Тя свиреше парчето „На Елиз”.
Ръцете бели с вени тънки, сини
са още в мен като един реприз
след тридесет и повече години.
Не бях готов, не бях порасъл още.
Уж на шега, но влюбен до уши,
редих ù стихове по цели нощи,
а класната ни просто се спеши
да идва сутрин рано да ме буди.
Завърших си учебната година.
Е, смотан бях, хормоните ми луди,
но имам днеска спомен за Ирина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димитров Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »