25 нояб. 2009 г., 11:42

Ирония 

  Поэзия
880 0 3

 


И какво, като над мене синьото
омагьоса земните ми пътища.
Всеки ден по-дълъг от година е,
вечерите са поредно връщане.
И какво, като не пада кръвното
и ме стяга шапка невидимка.
Сънищата ми заспиват, щом се съмне,
а денят подсмърча от настинка.
И какво, като мечтите стенат
по луната в ялова агония...
Драска кожата ми с нокти времето,
и говоря нощем с рибите в подмолите.

 

 

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??